Великден

11087964_895724620489083_7038737560215591850_o

Великден е един от най-почитаните и светли християнски празници. Празнува се тържествено и пищно. На Великден всички се чукат с боядисани яйца, като този у когото остане здравото яйце ще бъде най-щастлив през годината.

Приготовленията за Великден носят много емоции на всички в семейството – особено с боядисването на яйцата и месенето на козунаците. Великденските традиции се предават от поколение на поколение и събират заедно цялото семейство.

  • На Велики четвъртък или в събота се боядисват яйцата. Първото яйце трябва да е червено. С него се минава по лицето (бузките, челото и брадичката) на децата в къщата и се нарича за здраве, щастие, да са румени, засмени през цялата година.
  • Разпети петък е ден за припомняне на мъките на Христос
  • Съботата е ден за размесване на козунаците
  • Събота вечер се ходи на църква за дълго богослужение, което завършва с обявяването на Възкресение Христово. След като настъпи полунощ свещите се палят, чукат се яйца за здраве, яде се козунак и всички се поздравяват с “Христос Воскресе!”, на което се дава отговор “Воистина Воскресе!”
  • В неделя сутрин отново се ходи на тържествено богослужение. Прави се тържествен обяд, събира се цялото семейство и се празнува!

Великденската трапеза

На трапезата за Великден задължително присъстват козунакът и боядисаните яйца. Важна част от тържествената трапеза са и великденските обредни хлябове. Те могат да са с различна форма – кръгли, елипсовидни или продълговати, а повърхността им е богато украсена с кръстове, растителни символи, стафиди, великденски яйца. На великденската трапеза присъства и агнешкото месо, както и зелените салати. За десерт се правят сладки с различни форми и цветни декорации, както и различни сладкиши.

По следите на вкуса – историята на козунака

Козунакът е сладък обреден хляб, който традиционно се приготвя за Великден. Символизира тялото на Иисус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. В българската традиция се приема, че да се замеси козунак е свещенодействие и ритуал. Козунакът по традиция се замесва рано сутринта в събота. Може да започне да се консумира чак в неделя, след Възкресение, защото преди това са пости.

Твърди се, че историята на козунака започва в началото на 17-ти век във Франция, откъдето постепенно се пренася в цяла Европа. У нас великденският козунак се появява към края на XIX и началото на 20-ти век. Дотогава за празника са се месили хлябове, наричани колак, пармак, кравай.

Думата козунак е влязла в българския език от румънското cozonac – баница с грозде. В румънския език пък думата е дошла от гръцкото kuzunaki, което означава звънче и, изглежда, е свързано с характерната форма на гръцките великденски козунаци по онова време.

Стари тайни на козунака

В български готварски книги от 20-те и 30-те години, внимателно са описани различни тайни на добрия козунак. Освен продукти и технологии, тези рецепти включват и някои тънкости – помещението, в което се месят козунаците, да бъде топло и да не става течение, „за да не настине тестото”, маята да бъде с температура 28 – 30 °С, нито повече, нито по-малко, омесените козунаци да заемат точно една трета от съда, в който ще се пекат, и други.

Източник: www.menumag.bg

Интересни факти

За оцветяване на яйцата в миналото са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика – оранжева, зелена може да стане с коприва, а жълтата – с орехи и кори от ябълка или с отвара от стар кромид лук.

Leave a Reply

Your email address will not be published.